Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
24. защото те се бяха много далеч отбили в пътищата на заблудата, мамейки се като глупави деца и почитайки за богове ония животни, които дори у враговете бяха презрени.
25. Затова като на глупави деца за присмех им прати и наказание.
26. Но, понеже се не вразумиха от изобличителния присмех, те изпитваха заслужения Божий съд.
27. Защото, като видяха онова същото, що те сами търпяха с негодуване, върху ония, които смятаха за богове и чрез които биваха наказвани, те познаха истиннаго Бога, Когото преди се отказваха да познават;
28. затова и дойде върху тях крайно осъждане.
Глава 13.
1. Наистина суетни са по природа всички люде, които не са имали познание за Бога, които от видимите съвършенства не са могли да познаят вечно Съществуващия и, гледайки делата, не са познали Виновника,
2. а почитали за богове, управляващи света, — или огъня, или вятъра, или подвижния въздух, или звездния кръг, или бурната вода, или небесните светила.
3. Ако, пленявайки се от тяхната хубост, те са ги почитали за богове, те трябваше да познаят, колко по-добър от тях е Господ, защото Той, Виновникът на хубавото, ги е създал.
4. Ако пък са се чудели на силата и действието им, те трябваше от тях да узнаят, колко по-мощен е Онзи, Който ги е сътворил;
5. защото от величието на хубостта у създанията ще се познае сравнително Виновникът на тяхното битие.
6. Те впрочем по-малко заслужават укор, защото се заблуждават, може би, търсейки Бога и желаейки да Го намерят;
7. защото, като се обръщат към делата Му, те изследват и се убеждават с око, че всичко видимо е прекрасно.
8. Ала и те не са за извинение:
9. ако са могли толкова да разберат, че са били в сила да изследват временния свят, защо не са веднага намерили неговия Господ?
10. Но по-окаяни са и надеждите си възлагат на бездушни твари ония, които наричат богове изделията на човешки ръце — злато и сребро, художнишки изделия, образи на животни, или непотребен камък, изделие на отдавнашна ръка.
11. Или пък някой дърводелец отсече сгодно дърво, обели изкусно кората му и, като издяла хубаво, направи от него съдина, полезна за употреба в живота,
12. а обрезките от работата употреби за приготвяне храна и се нахрани;
13. но една обрезка, за нищо негодна, дърво криво и чепесто, вземе и грижливо закръгли в свободно време, издяла го с веща опитност, и го оприличи на човешки образ,
14. или го направи да прилича на какво годе долно животно, намаже го с киновар, обагри го с боя, заглади му всеки недостатък
15. и, като приготви достойно за него място, окачи го на стената, след като го закрепи с желязо.
16. И тъй, за да не падне изделието му, той се погрижва отнапред, като знае, че то само на себе си не може да помогне, защото е кумир и има нужда от помощ.
17. А молейки се пред него за своя имот, женитба и деца, той се не срамува да говори на бездушно
18. и да се обръща за здраве към немощно, да проси живот от мъртво и за помощ да моли досущ неспособно, за пътуване — което не може да стъпи,
19. за печалба, за работа и за успех на ръцете — което съвсем не може да работи с ръце, да моли за сила най-безсилното.
Глава 14.
1. Още: друг някой готвейки се да плува и преплува свирепи вълни, призовава на помощ дърво по-слабо и от кораба, който го носи;
2. защото стремеж към печалба е измислил кораба, а художник изкусно го е направил,
3. обаче кораба управя Твоят промисъл, Отче, понеже Ти си дал и пътя по море и безопасната пътека по вълните,
4. показвайки, че Ти можеш от всичко да избавяш, макар да тръгне някой по море и без опитност.
5. Ти искаш да не бъдат напразно делата на Твоята премъдрост; затова людете поверяват живота си на най-малко дърво и се избавят, минавайки с ладия по вълните.
6. Защото и в начало, когато бяха погубвани гордите исполини, надеждата на света, насочвана от Твоя ръка, като прибягна към кораба, остави на света семе за род.
7. Благословено е дървото, чрез което правда се върши!
8. А това ръкотворно е проклето, и то, и оня, който го е направил, — задето го е направил; и това тленно е наречено бог.
9. Защото еднакво са омразни Богу — и нечестивецът, и нечестието му;
10. и направеното заедно с оногова, който го е направил, ще бъде наказано.
11. Затова и за езическите идоли ще има съд; понеже те станаха гнусота между Божиите създания, съблазън за човешките души и мрежи за нозете на неразумните.
12. Защото измислията на идоли е начало на блуд, и изнамирането им — разтление на живота.
13. Изпървом не ги е имало, па и няма да ги има довека.
14. Те дойдоха в света по човеческо пустославие, затова им е отсъден близък край.